На 1 ноември, България чества Деня на народните будители – общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници и революционери — будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.
Началото на XX век. Българския народ, който съвсем наскоро е отхвърлил османското владичество, осъзнава подвига на възрожденските просветители и революционери, чието дело е довел българския дух до решимостта да поведе борба за национално освобождение. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност на народните будители не само като назовават улици, читалища и училища на тяхно име.
В началото на миналия век, на 1 ноември (по стар стил) българите честват денят на Св. Иван Рилски, смятан за небесен покровител на българския народ и държава. Той е останал в народната памет като образец за всеотдайност, безсребърничество, любов към ближния и отечеството.
През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци – Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков — Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители.
Същата година 1 ноември е обявен за Ден на народните будители и национален празник на България.
Ето прокламацията за Деня на народните будители:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките.
На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското възраждане. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява неговата традиция. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение „Мати Болгария“.
„Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души. О, будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена най за вечни времена.“ Епископ Константин, X в.
„Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове.“ Неофит Рилски 1835 г.
„Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“ Петко Славейков 1886 г.
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.
